Вечните теми на православието: Патриарх Евтимий и Евтимий Зигавин за иконоборството (езикови аспекти)

Abstract

Авторът си поставя за цел да анализира езиковото изражение на иконоборството, отразено в „Похвалното слово за Йоан Поливотски“ от Патриарх Евтимий и титула Κατὰ εἰκονομάχων от славянския превод на „Паноплия Догматика“ на Евтимий Зигавин. Двата източника се отличават със специфични черти за всеки от тях, което изключва възможността за търсене на пряка езиково-текстологична съотносимост, но позволява да се говори за обща тематична рамка и общи езикови тенденции. Творбата на Патриарх Евтимий се стреми да постигне морално-политическо единство пред османската заплаха за Балканите. Преводът на „Паноплията“ в началото на XV в. е духовен отговор на атонското монашество в същия исторически момент. Актуализацията на темата за иконоборството именно през втората половина на XIV в. — началото на XV в. не е случайна. Книжовното наследство на православието винаги е било всеоръжие в отстояването на духовните ценности и фактор в консолидацията между народ, владетел и религия в превратни исторически моменти. За доказване на тази теза се правят лексикални сравнения в лексикона срещу иконоборството от двете творби по ключови семантични полета: наименования на иконоборците, семантичните редове икона-идол; думи термини, сложни думи и др. Като приложение се издава наборният текст на единствения запазен препис от титула за иконоборците в славянски превод по ръкопис Ms. Slav. BAR 296 от Библиотеката на Румънската академия.

Cite this work

No public copy is stored for this record, so only the metadata is cited.

Stored only when both papers are in the corpus — 2 citations exist upstream.

Papers that cite the same references — the relational fallback while embeddings are still backfilling.