Поти за металургична обработка от късния енеолит

Abstract

Потите са важни за разбирането на ранната металургия. Макар да са рядка находка, те дават съществена информация за обработката на руди. Настоящата статия обобщава познатите данни за поти от късния халколит. Според формата им могат да се разграничат поне два вида поти, използвани през този период. Първият вид е представен от плитки отворени съдове с дебели стени и елипсовидна форма. Примери са известни от Аклади чеири, Долнослав, Чаталка, Юнаците и Созопол. Характерно за тях е, че при обработката на руда са нагрявани отгоре. Това се доказва от следите от огън около устието и по вътрешната повърхност. Допълнително изследване на шлаката върху някои от тези съдове показва, че са използвани за обработка на медна руда. По отношение на последната има данни за използване както на оксидни, така и на сулфидни руди. Вторият вид е представен от малки двуконични тънкостенни съдове с тесен отвор на устието. Съдове с такава форма са известни от различни обекти като Гумелница, Блежещ, Пиетреле, Въръщ, Русе и др. Не всички от тях обаче носят следи от металургична дейност. Примери сред находките от Пиетреле и Блежещ, които са проучени по-подробно, показват, че пирометалургичната технология е била различна. Освен че са нагрявани отгоре, тези поти са нагрявани и отдолу, както личи от следите от огън по дъното. Особено показателно е, че резултатите от химическия анализ на шлаките сочат обработка на богати на олово полиметални руди. Внимание е обърнато и на някои съдове, интерпретирани като поти в по-стари публикации. Това е въпрос на дискусия, тъй като някои изследователи са изказали основателни съмнения относно функцията им.

Cite this work

No public copy is stored for this record, so only the metadata is cited.

Stored only when both papers are in the corpus — 0 citations exist upstream.

Papers that cite the same references — the relational fallback while embeddings are still backfilling.